En

Управление на валутен риск

СРОЧНИ ВАЛУТНИ СДЕЛКИ (ФОРУЪРДИ)

На производителят му предстои плащане на 500,000 долара на 1 ноември, т.е. на 1 ноември той трябва да ги има по сметката си, за да ги преведе на доставчика.

Той решава да сключи срочна (форуърдна) сделка с Банката, с която да фиксира сега курса, на който ще купи доларите след 6 месеца срещу български левове.

Когато се определя курсът на форуърдната сделка, той ще бъде малко по-различен от моментния пазарен курс, като разликата представлява една надбавка, калкулираща в себе си стойността на парите във времето до бъдещия вальор на сделката, т.е. надбавката предствлява т.нар. лихвен диференциал между лихвите на двете валути (в случая между доларите и левовете). Ако текущият пазарен курс долар/лев е 1.50, пазарната лихва по доларовите депозити е 6% за съответния период, а тази по левовете (за същия период от 6 месеца или 180 дни) е 4%, тогава форуърдният курс ще бъде:

Фор. Курс = 1.5000 x [1 + (0.04 x 180/360)] / [1 + (0.06 x 180/360)] = 1.4854

Излиза, че 1.4854 е курсът, на който могат да бъдат купени доларите срещу левове с бъдещ вальор, при положение, че сегашния спот курс е 1.5000 и примерните лихви са посочените.
Защо курсът е по-нисък от пазарния? Защото винаги когато първата валута в една валутна двойка (в случая USD/BGN) е с по-висок лихва от втората, тогава курсът с бъдещ вальор винаги се котира с т. нар. дискаунт с който се компенсира фактът, че лихвата на втората валута е по-ниска.

Защо се получава това? Защото пред производителя има две алтернативи, които са с един и същ краен резултат:

- да купи доларите с форуърдна сделка
- да купи доларите на текущия пазарен курс, след това да ги даде на депозит за 6 месеца и да вземе равностойността на продадените левове на кредит за 6 месеца.

С аналогични сметки може да се стигне до извода, че ако производителят искаше да продава долари срещу левове, тогава той щеше да го направи на по-неизгоден от текущия курс (отново поради дискаунта, с който се котира долар-лев с вальор повече от два работни дни напред).

Относно обезпечението, производителят, който току що е договорил с дилърите курса на форуърдната сделка ще трябва да блокира 10% от сумата на доларите по сделката. В нашия пример сумата на доларите, които купува проиузводителят е 500,000, следователно обезпечението, което ще бъде блокирано до деня на вальора на сделката (1 ноември) е 50,000 долара (10% от 500,000).

На 1 ноември, производителят трябва да има по левовата си сметка подготвени 742,700 лева (500,000 x 1.4854), срещу които ще получи 500,000 долара.

В крайна сметка, производителят печели, ако пазарът на 1 ноември е над курса, на който производителят още на 1 май е сключил сделката за покупка на доларите.


ВАЛУТНИ ОПЦИИ

Ако производителят прецени, би могъл да използва и друг инструмент за хедж (предпазване от неочаквани неблагоприятни курсови разлики). Това е опцията.

С нея за разлика от форуърда, производителят има възможност да си купи правото, но не и задължението за покупка на долари на бъдещата дата при фиксиран от него курс днес (при форуърда няма право на избор - той е задължен да сключи сделката на предварително фиксирания курс).

Друга разлика с форуърда е, че при опцията производителят има право на избор относно нивото, на което да фиксира курса, на който на 1 ноември да стане (или да не стане - производителят има право да купи доларите с опцията или на пазарен курс) сделката.

Относно избора на курс, на който да стане сделката (фиксираният предварително курс се нарича страйк) производителят има 3 варианта:

- опция "в пари" (in the money) - производителят си избира курс за покупка на долари срещу левове на ниво (страйк), което е под текущия пазарен курс
- опция "при парите" (at the money) - производителят си избира курс за покупка на долари срещу левове на ниво (страйк), което е равно на текущия пазарен курс
- опция "извън парите" (out of the money) - производителят си избира курс за покупка на долари срещу левове на ниво (страйк), което е над текущия пазарен курс.

В първия случай опцията е с най-висока цена по разбираеми причини. Аналогично, в третия случай опцията е най-евтина.

Приемаме,че производителят решава, че иска да си купи доларите на текущия пазарен курс след 6 месеца, т.е. страйк цената = текущия пазарен курс, който ще приемем, че е 1.5500.

При това положение цената, която производителят ще дължи за покупката на примерни 100,000 долара ще бъде съвсем хипотетично 4,000 лева. Какво означава това? Когато на 1 май производителят реши, че иска да си купи опцията, той плаща в същия ден тези 4000 лева и срещу тях "получава" правото да избира дали на фискирания курс или на пазарния такъв (на 1 ноември) да си купи доларите.

Кога печели производителят? Той печели тогава, когато на датата на падежа (1 ноември) курсът долар-лев е по-висок от предварително фиксирания курс за покупка, т.е. ако доларът се е качил до 1.6000, тогава производителят печели от факта, че при толкова висок долар, той (производителят) ще има правото да си упражни опцията и да си купи доларите при курс 1.5500, т.е. печалбата е 5,000 лева (100,000 долара x 0.05 стотинки разлика).

Но дали наистина 5,000 лева е сумата на чистата печалба? Не! От нея трябва да се извади платената цена за покупката на опцията, а тя беше 4,000 лева. Следователно, при пазарен курс на 1 ноември от 1.6000, чистата печалба е 1,000 лева. С други думи курсът, който пазарът трябва да достигне на 1 ноември, за да се компенсират точно разходите по закупуване на опцията е:

1.5500 + 4,000/100,000 = 1.5500 + 0.04 = 1.5900

1.5900 е курсът, който пазарът трябва да достигне, за да "избие" производителят платените 4,000 лева и да излезе на печалба.

Важно: Максималната загуба на производителя е платената цена от 4,000 лева, защото:

- Ако пазарният курс долар-лев на 1 ноември е по-нисък от фиксирания в опцията (а той беше 1.5500), тогава производителят ще загуби платената премия и ще предпочете да не упражнява правото си, заложено в опцията и ще си купи доларите на пазарния курс.

- Ако пазарният курс долар-лев на 1 ноември е по-висок от 1.5500, тогава производителят ще си избере по-ниския курс заложен в опцията и ще се купи доларите чрез нея. Дори пазарът да не е над курса, при който точно се покриват платените 4,000 лева, производителят има полза да упражни правото си, защото ще си купи доларите на по-нисък курс от пазарния и поне частично ще покрие платената за опцията цена.

_________________________

В контекста на този пример може да се вмъкне, че валутните опции могат най-общо да се разделят на два отделни вида: европейски (такава беше в току що разгледания пример) и американски.

При европейската опция правото на производителя да си купи долари може да бъде упражнено само и единствено на падежа, т.е. на 1 ноември.

При американската опция правото на производителя да си купи доларите може да бъде упражнено по всяко време до падежа до 1 ноември включително, като в редки случаи е възможно и частично упражняване през живота на американската опция. Тази опция очевидно дава повече гъвкавост на производителя, но за сметка на това тя обикновено струва повече от европейската опция. Тук можем за целта на примера да приемем, че американската опция ще струва 7,500 лева. При това положение, при сума от 100,000 долара и фиксиран курс от 1.5500, следва че курсът при който производителят ще си покрие разходите по платената цена от 7,500 лева е 1.6250 (1.5500 + 7,500/100,000).

При това положение, производителят може по всяко време (ако прецени, че му е изгодно) да реши да си купи доларите по-рано от срока на опцията.

Всички постановки при европейската опция (разгледана в горния пример) са валидни и за американската опция, с изключение на възможността за по-ранно упражняване на опцията.