Управление на лихвен риск

ЛИХВЕН СУАП

Лихвеният суап е сделка между две страни за размяна на лихвени плащания в една и съща валута по време на предварително фиксиран период от време.

Разменят се лихвени плащания, като техният размер се определя на база главница и лихвения процент за съответния период. Главницата не се разменя.

За какво служи лихвеният суап и кой би имал нужда от него?

Пример: Клиент има получен кредит в евро при плаваща лихва, например EURIBOR + 3%, т.е. плаващата компонента тук е EURIBOR. Този клиент очаква, че лихвите в Еврозоната ще се покачват. В случай, че това стане факт, какво би се случило с лихвените разходи на клиента? Ще се увеличат. Как би могъл клиента да избегне това? С лихвен суап.

Какво всъщност се случва при лихвения суап?

Това, което се случва е, че платецът на плаваща лихва може да размени плаващата компонента с фиксирана и да се защити от допълнителни лихвени разходи в случай, че EURIBOR-ът се покачи.

Какво прави клиентът в случай, че реши да направи такава размяна?

В нашия пример клиентът би могъл да реши, че иска да направи лихвен суап и се обажда на обслужващите го дилъри за среща и договаряне на фиксираната лихва, която да замени плаващата. Двете страни се договарят плаващата компонента (EURIBOR) да се фиксира например при 3%. Това означава, че общо дължимата от клиента лихва ще бъде 3 + 3 = 6%, т.е. фиксирана (до преди това плаваща) плюс съществуващата вече фиксирана надбавка. Ако EURIBOR-ът се покачи над 3%, клиентът ще получава положителен нетен лихвен поток и ще бъде защитен от неблагоприятни лихвени движения.

Какъв е резултатът от лихвения суап за клиента?

1). По този начин клиентът управлява ефективно лихвения риск, на който е изложен по време на срока на кредита;

2). Клиентът е в състояние да бюджетира съвсем точно бъдещите си лихвени
плащания, тъй като той ще ги знае от рано и няма вероятност лихвените нива да го изненадат.